Учението на Шри Ауробиндо
Гледайте в YouTube: https://youtu.be/cXtCazKPMT0
Учението на Шри Ауробиндо[1] изхожда от това на древните мъдреци на Индия, че зад изявите на вселената съществува Реалността на Битие и Съзнание, едно Аз на всички неща, единствено и вечно. Всички същества са обединени в Едното Аз и Дух, но са разделени от известна отделеност на съзнанието, невежество за истинното им Аз и Реалност в ума, живота и тялото. Възможно е чрез определена психологическа дисциплина да се отстрани този воал на обособяващо съзнание и да се осъзнае истинното Аз, Божествеността в нас и във всичко.
Според учението на Шри Ауробиндо, това Едно Битие и Съзнание е вложено (инволюирало) тук в Материята. Еволюция е методът, чрез който то освобождава себе си; в това, което изглежда като безсъзнателно, се проявява съзнание и веднъж проявило се, то се задвижва от само себе си да израства все по-високо и по-високо, като същевременно се разширява и развива към все по-пълно съвършенство. Животът е първата стъпка от това освобождаване на съзнанието; умът е втората; но еволюцията не завършва с ума, тя очаква освобождаване в нещо по-велико, в съзнание, което е духовно и супраментално[2]. Следващата стъпка в еволюцията трябва да бъде към развитието на Свръхразума[3] и Духа като доминиращата мощ в съзнателното същество. Понеже само тогава вложената в нещата Божественост ще се освободи напълно и ще стане възможно животът да прояви съвършенство.
Но докато предишните стъпки в еволюцията бяха предприемани от Природата без съзнателна воля в растителния и животински свят, то при човека Природата става способна да еволюира посредством съзнателна воля в инструмента. Това обаче не може да бъде изцяло постигнато посредством умствената воля на човека, тъй като умът стига само до определено положение и след това може само да се движи в кръг. Преориентиране трябва да се случи, поврат на съзнанието, чрез който умът да се измени в по-висшия принцип. Този метод се открива посредством древната психологическа дисциплина и практика на Йога. В миналото това е било опитвано чрез оттегляне от света и изчезване във висотата на Аза или Духа. Шри Ауробиндо учи, че е възможно спускане на по-висшия принцип, което не просто ще освободи духовното Аз от света, ала ще го освободи в света, ще замени невежеството на ума или неговото твърде ограничено знание със супраментално истина-съзнание, което ще бъде достатъчен инструмент на вътрешното Аз и ще позволи на човешкото същество да намери себе си както в действие, тъй и вътрешно, и да израсне от своята все още животинска човечност в обожествена раса. За тази цел може да се използва психологическата дисциплина на Йога чрез отваряне на всички части на съществото за преориентиране или трансформация посредством спускането и действието на по-висшия, все още прикрит, супраментален принцип.
Това обаче не може да стане отведнъж или за кратко време, или чрез някаква скорострелна или чудодейна трансформация. Много стъпки следва да се предприемат от търсещия, преди да е възможно спускането на супраментала. Човек живее предимно в своите повърхностни ум, живот и тяло, но вътре в него има вътрешно същество[4] с по-големи възможности, за което той трябва да се пробуди – тъй като понастоящем той получава от него само силно ограничено влияние, което непрестанно го устремява към по-възвишена красота, хармония, сила и знание. Затова първият процес на Йога е да се разгърне обсега на това вътрешно същество и да се живее изотвътре навън, направлявайки външния живот чрез вътрешна светлина и сила. При това човек открива в себе си своята истинска душа, която не е тази външна смесица от умствени, витални[5] и физически елементи, а нещо от Реалността зад тях, искра от единия Божествен огън. Той трябва да се научи да живее в своята душа, да прочиства и ориентира към Истината останалото от природата си, задвижван от душата. После може да последват отваряне нагоре и спускане на по-висш принцип на Битието. Но дори тогава, това не е отведнъж пълната супраментална Светлина и Сила. Защото има няколко обхвата на съзнание между обичайния човешки ум и супраменталното Истина-съзнание. Тези междинни обхвати трябва да бъдат отворени и тяхната мощ свалена в ума, живота и тялото. Само след това пълната мощ на Истина-съзнанието може да работи в природата. Поради това процесът на тази самодисциплина, или садхана, е дълъг и труден, но дори и малко от него е значителен принос, тъй като прави окончателното освобождаване и съвършенство по-възможно.
Много са нещата, спадащи към по-стари системи, които са нужни по пътя – отваряне на ума към по-голяма широта и към усета за Аза и безкрая, изплуване в така нареченото космическо съзнание, овладяване на желанията и страстите; външният аскетизъм не е от съществено значение, но превъзмогването на желание и привързаност, както и контролът върху тялото и неговите нужди, ламтежи и инстинкти са наложителни. Съществува комбинация от принципите на древните системи: пътят на знанието посредством умствено различаване между Реалност и видимост, пътят на сърцето – на преданост, обич и себепредаване, както и пътят на действието, насочващ волята от мотивите на личния интерес към Истината и служенето на по-висша Реалност, вместо на егото. Понеже цялото същество следва да бъде тренирано, за да може то да откликва и да бъде трансформирано, когато стане възможно по-висшата Светлина и Сила да работят в природата.
При тази дисциплина, вдъхновението на Майстора (гуру) и, на трудните етапи, неговият контрол и неговото присъствие са наложителни – в противен случай би било невъзможно да се премине през тях без множество спънки и грешки, които биха възпрепятствали шансовете за успех. Майсторът е този, който е възлязъл до по-висше съзнание и битие, и често бива смятан за негово проявление или представител. Той не само помага чрез своето учение и още повече чрез своето влияние и пример, но и чрез силата да предава своя опит на другите.
Това е учението на Шри Ауробиндо и методът му на практикуване. Не е негова задача да развива която и да било религия или да съчетава старите религии, нито пък да основава някаква нова религия – понеже кое да е от тези неща би било отклонение от централното му направление. Единствената цел на неговата Йога е вътрешно себеразвитие, чрез което всеки, който я следва, да може с течение на времето да открие Едното Аз във всичко и да развие съзнание по-високо от менталното – духовно и супраментално съзнание, което ще трансформира и обожестви човешката природа.
Шри Ауробиндо
Писмо до ученик, February 1934
[1] В това изявление Шри Ауробиндо пише за себе си в трето лице.
[2] Супраментал (англ.: Supramental) – Истина-съзнанието, най-висшето божествено съзнание и сила, действащо във вселената. Принцип на съзнание, по-висш от менталността, той съществува, действа и постъпва съгласно фундаменталната истина и единство на нещата, а не подобно на ума – според техните привидности и феноменални разделения. Неговият фундаментален характер е знание чрез отъждествяване (идентифициране), чрез което Висшето Аз е познато, Божествената сатчитананда е позната, но също и истината на проявлението е позната, понеже и това тук е То.
[3] Свръхразум (англ.: Supermind) – пълното Истина-съзнание на Божествената природа, в което няма място за принципа на разделение и неведение и което винаги е пълноценна светлина и знание, превъзхождащи всякаква ментална субстанция или умствено движение; в свръхразума, менталните разделения и противопоставяния не съществуват, проблемите, създавани от нашия разделящ и фрагментиращ ум изчезват и Истината се вижда като едно сияйно цяло.
[4] Вътрешно същество (англ.: inner being) – вътрешният ум (намиращ се зад повърхностния ум или обичайната менталност), вътрешният витал, вътрешното физическо, с психическото отзад като най-вътрешното; вътрешното същество е истинното същество.
[5] Витал – жизнената природа, изградена от желания, усещания, чувства, страсти, енергии за действие, реакции на душата на желанията в човека.
CWSA, том 36, „Автобиографични бележки“, стр. 547–550
Превод от: Tatyana Tas, Auroville, Преводите на Татяна от Шри Ауробиндо.
Гледайте в YouTube: https://youtu.be/cXtCazKPMT0